Трийсет години на сцена отбеляза най-обичаният тенор в света и най-продаваният изпълнител на класическа музика Андреа Бочели с концерт и у нас. На 14 септември благодарение на Fest Team на стадион „Васил Левски“ в София го чухме за втори път на българска сцена. Вълшебният Бочели, тенорът с красиво сърце и божествен глас. Срещата с музиката му винаги е подарък, а когато е наживо – благословия. Ето какво сподели маестро Андреа специално за EVA преди концерта.

Скъпи Андреа, кои моменти от славната ви 30-годишна кариера са най-скъпоценни за вас? Кой беше повратният момент, когато усетихте пробива на световната сцена?

Да изграждаш кариера е като да строиш къща. Всяка тухла е важна. Всеки концерт и момент са ценни и са допринесли за това да ме направят това, което съм. Някои моменти си спомням с повече вълнение: първото ми излизане на сцена като солист през 1998 г. в „Бохеми“, дебюта ми в Метрополитън опера през 2011 г., възможностите да пея пред папа Йоан Павел II, после – за папа Бенедикт XVI, и накрая – за папа Франсис.

Иначе повратната точка в пътя ми на артист беше срещата с Лучано Павароти, моят приятел и ментор. Дадени ми много важни съвети за техниката на пеене, които ми помогнаха да овладея гласа си – моя вокален инструмент и да използвам напълно потенциала му. Доброто отношение на маестро Павароти към мен много помогна за кариерата ми.

Важен момент беше изпълнението ни със Сара Брайтман на „Time to Say Goodbye“ – английската версия на песента „Con te partirò“ на финалния мач на немския боксьор Хенри Маске. Гледаха го 21 милиона зрители и това отбеляза началото на кариерата ми на световна сцена. По време на концерта ми в Сентрал Парк през 2011 г. усетих огромното харесване на американците и че съм стигнал успех в професията си.

Има ли моменти, в които вашата музика ви е лекувала?

Музиката за мен е основна необходимост и лекарство. Тя прави живота ми цялостен и лек. Тя ме лекуваше по време на дългите периоди, които се наложи да прекарам в болница в по-ранните ми години и ме разсейваше от силната и голяма болка. Музиката продължава да е лекарство за мен и днес. Обичам да я слушам и да пея, дори през свободното ми време. Не минава ден, без да си помисля каква привилегия и радост е да се посвещавам на най-голямата ми страст – работата ми!

Как се грижите за гласа си?

Той е деликатен инструмент и изисква ежедневни упражнения и непрекъсната грижа. Както моят учител Франко Корели казваше: „Ако имаш цигулка Страдивариус и тя се счупи, има надежда да купиш друга, но гласът ти е един и ако го развалиш, никога няма да имаш друг!“ Така че трябва да бъде пазен и поддържан. За да го оформиш, се изисква дисциплина, контрол и постоянство. Пеенето изисква дисциплина, за която не можех да предположа, когато бях млад. Дисциплина, като на тази на големите спортисти. В началото на кариерата ми младостта ми компенсираше отчасти липсата на опит. Но ако с времето не развиеш солидна техника, рискуваш и гласа, и кариерата си. Много дължа на съветите на Лучано Павароти, приятно ми е да го повторя, защото той ми помогна да постигна тази голяма лекота в изпълнението на смятаните обикновено за най-предизвикателни и високи ноти.

А как постигате тази чиста и красива енергия, когато пеете?

Опитвам се да се съсредоточа и да изживея изцяло това, което представям, за да мога да споделя със слушателите ми дълбоките емоции, които всеки ценен репертоар има. Когато пея, си представям как се свързвам с всеки, който ме слуша, и се надявам да му предам положителни емоции. Най-голямото ми желание на сцената, моята цел, е да достигна до сърцето на публиката ми.

Доколко семейството ви е важно за кариерата ви?

То е моята сила и идеалната среда да се обучавам на доброта и диалог. То е и благословия, и основна градивна част на обществото. Учи ни да обичаме по-голямото ни семейство от всички сестри и братя, с които споделяме общата ни планета.

В началото на 2000 г. минах през сложна емоционална ситуация и бях загубил донякъде ентусиазма си към професията. Връзката ми с Вероника, сега моя съпруга, допринесе решително да си го върна. Ако не я бях срещнал, може би щях дори да спра да пея. Вероника има съществена роля и в работата, и в семейството ми. А децата ни са абсолютният ми приоритет и са повлияли дори за начина ми на пеене. Индиректно ме научиха на прекрасната отговорност на бащинството и на изключителното умение да възпитаваш чрез личния си пример.

Кои свои младежки мечти сте осъществил?

Аз бях момче от провинцията и за мен да превърна с музика в своя професия, без връзки, беше само по себе си смелост и предизвикателство. Преди да стана известен (което се случи късно, бях на 35 години), много врати се затваряха  пред мен, много и дълго съм се борил. Имал съм неуспехи и мрачни моменти. Но никога не ми е хрумвало да се откажа, макар да съм си мислел, че ще се наложи да се примиря да изкарвам прехраната си с право, понеже това съм завършил. За света на шоубизнеса бях труден за продаване „продукт“. Неведнъж са ми казвали: „По-добре работи друго“. Но когато постигнах успех, той надмина всичките ми мечти и очаквания. Ако историята на живота ми може да служи за урок, особено на по-младите, то той е никога да не губим вяра, да работим упорито и да се доверяваме на Божия план за нас, на знаците, чрез които Господ ни показва пътя.

За какво мечтаете сега?

Не се осмелявам да мечтая за себе си. Но за бъдещите поколения мечтая за свят, в който доброто да побеждава злото, в който човечеството да може – благодарение на напредъка в медицината – да победи болката, в който да можем да посрещаме и да празнуваме в мир този изключителен дар – живота. Като баща бих искал един ден да мога да прегърна внуците си. И най-голямото ми желание е да има свят без войни, защото независимо дали става дума за двама души, две държави или две култури, войните са винаги и изцяло погрешни: всеки конфликт е породен от суета и гордост, интелектуална случайност.

Какво бихте искали да бъде вашето бъдеще след 10, 20 години?

Предпочитам да се съсредоточа върху настоящето и върху привилегията да изживявам всеки нов ден. Стареенето е едно непрекъснато откритие, но позитивните изненади са по-малко от отрицателните. Надявам се да мога да продължа да пея, докато Бог ми позволява.

Кой е любимият ви начин да се будите сутрин?

Тъй като имам проблеми със заспиването (и често чета, слушам музика или пиша през нощта), денят ми завършва късно, и когато е възможно, започва късно сутринта. А началото на перфектния ден е с една малка „индулгенция“, която съпругата ми, Вероника, любезно ми предоставя: кафето, което ми носи в леглото

Коя ваша песен ви описва най-много?

„Voglio vivere così“ би могла да бъде добър кандидат, тъй като е химн на радостта от живота, фойерверк на щастието, истинско знаме на италианската популярна култура. Песента, която най-много ме представя, дори и днес, е „Con te partirò“ – парчето, което ме показа на света и което по свой начин се превърна в „класика“. Но има и много други песни, които са ми скъпи заради силата на въздействието на мелодията им и посланието, което носят, от „My Way“ до „Vivo per lei“. Ако говорим за оперния репертоар, една от пиесите, които най-силно резонират с мен, е „Un dì all’azzurro spazio“ от „Андреа Шение“ на Умберто Джордано. Това е произведение, което изигра значителна роля в пътя към формирането ми и превръщането ми в тенор. Както често обичам да си спомням, за първи път я чух като дете в запис на Франко Корели. Чух гласа му, безкраен и изпълнен с живот и емоции, натежал от неясна болка, която ме докосваше право в сърцето. Поетът Шение (главният герой на операта) в прочутата ария разглежда темата за любовта в най-широк смисъл, а Корели в този запис сякаш разглеждаше темата за любовта към своето изкуство: изкуството на пеенето, способно да въвлече, да трогне. Бях дете, когато я чух, но тази ария предопредели съдбата ми и ми помогна ясно да усетя пътя и призванието си.

Цитати:

 Да изграждаш кариера е като да строиш къща. Всяка тухла е важна. Всеки концерт и момент са ценни и са допринесли за това да ме направят това, което съм.

Не се осмелявам да мечтая за себе си. Но за бъдещите поколения мечтая за свят, в който доброто да побеждава злото, в който човечеството да може – благодарение на напредъка в медицината – да победи болката, в който да можем да посрещаме и да празнуваме в мир този изключителен дар – живота.