Човек като теб с испанско гражданство, арменски произход, роден в Ливан и обикалящ целия свят, къде в крайна сметка се чувства у дома?

В кожата ми. Наистина съм пътувал много в живота си, харесвам всички култури. За мен вкъщи е там, където се чувствам добре. Сега съм много щастлив да съм в България, в София. А щом съм щастлив, значи съм вкъщи. Разбира се, вече имам и семейство – приятелката ми, актрисата Наталия Морено, и сина ни Кайро. И понякога като съм пътувал дълго, те ми липсват. Перфектно би било да може да са с мен през цялото време и на турнетата ми.

Как срещна Наталия?

Видях я в публиката на мой концерт. Аз не си намирам приятелките в дискотеки или ресторанти. Не знам как се прави това. Не съм имал чак толкова много връзки, но винаги са продължителни и всички тези жени съм ги срещал на мои концерти. Наталия беше приятелка на приятел, когото поканих. След шоуто отидохме да хапнем и… Не беше влюбване от пръв поглед. Случи се постепенно, с времето, което прекарвахме един с друг и след като я опознах. И докато пътувахме. Тя е атрактивна, но за мен определящо е, че ни е хубаво заедно. Много се смеем, приятно ни е един с друг. И така вече 7 години.

Опиши я. Как я виждаш ти?

Много красива. В момента си бръсне главата. И е без коса, като Шиниъд О’Конър. Иначе е нисичка, с черни очи, испанка.

Защо кръстихте сина ви Кайро?

Не знам. Обмисляхме много варианти, чудехме се какво име да му дадем, дали да е арменско, ливанско, испанско, циганско… И никое не ни допадаше и не звучеше подходящо и достатъчно хубаво. Един ден на мен ми хрумна – Кайро. Като го казах, направо се влюбихме. Ами това е, решихме и така го кръстихме. И той си изглежда като Кайро. Само приятелката ми е била до момента в Египет, аз – не, но искам да отида с моя син. На четири годинки е и вече ме пита кога ще видим пирамидите.

Интересува ли се от музика?

Само когато танцува на нея, иначе не. Ако се опитам да му покажа как се свири, ми хвърля цигулката в лицето. Мрази я. За него тя е причината да ме няма, макар понякога с майка му да идват на турнета с мен. Старая се да свиря поне 2-3 часа на ден без изключение, но е невъзможно да се упражнявам, когато Кайро е вкъщи. Налага се да го правя, когато го няма. Синът ми е доста по-несговорчив от мен като малък. Аз обожавам музиката, но не съм имал шанс да я открия и да пожелая да се занимавам с нея сам. Баща ми е решил да бъда цигулар още преди да се родя. Той свиреше на цигулката, която спасила неговия баща. След като дядо ми загубил цялото си семейство в геноцида през 1915 г., някой му подарил цигулка, той се престорил на музикант от една група и така успял да емигрира в Ливан.

Имаш ли братя или сестри?

Имам две сестри, едната – със седем години по-голяма, другата – с девет. И все едно си имах три майки. Много се грижеха за мен и много ми повлияха. По-малката беше влюбена в Led Zeppelin, фенка на живот и смърт, и ме обучаваше категорично във всичко, свързано с тях – песни, концерти, албуми… Беше закачила техен плакат над леглото ми в детската стая, без значение дали искам да висят, да ме гледат някакви сърдити мъже и да се стряскам от вида им, като се събуждам. Баща ми, от друга страна, беше луд на тема Бах и не можеше да понася Zeppelin. Сестра ми ги слушаше тайно. Така че аз между чука и наковалнята трябваше всеки път, когато баща ми почука на детската стая, да покривам плаката с портрет на Бах. Слава Богу, пораснах и мога да си позволя в концерта ми да свиря и парче на Zeppelin, и творба на Бах. И двамата ми родители починаха. Гледали са много мои концерти, но в последните години кариерата ми мина в друго измерение. Сега нещата вървят много добре, свиря в целия свят пред много големи аудитории и ми се иска баща ми да можеше да види това. Но такъв е естественият ход на живота.

Изглеждаш на 20 години, а тази есен си навършил 50. Как се чувстваш на такава възраст?

Мисля, че съм голям късметлия, защото се чувствам много силен, много здрав. Не съм млад, но се усещам така. Мисля, че преживявам най-хубавия период от живота си. А като стана на 60, смятам да се чувствам още по-добре.

Спортуваш ли нещо и какво?

Не съм спортист, но правя упражнения. Концертите ми продължават два часа и половина. И трябва да съм много трениран. Но и извън музиката и концертите мисля, че човек трябва да се грижи за здравето си. То е най-важното. Каквото и да правиш в живота си, ако не си здрав, всичко друго губи смисъл. Внимавам и с храната. Ето сега си избрах тази вкусна салата Цезар. В нея има скариди и бекон. Макар да обичам бекон, няма да го изям.

След салатата Цезар Ара си поръчва и филе от сьомга върху равиоли с горски гъби и сос от черен хайвер. Предлагам да пием вино, отговаря, че преди концерт не си позволява алкохол. Пие само вечер, и то една чаша. Все пак се съгласява да поръчаме, заради снимките. Предпочита бяло и много харесва предложеното ни Аугео Фемили Естейт Совиньон Блан от 2017 г., което се оказва произведено по поръчка на ресторант The View и наградено със сребърен медал от изложението SWSA в Китай.

Готвиш ли?

Преди ми се случваше, но не се осмелявам да го правя за други. Моята приятелка обича да кулинарства и го прави много добре. Аз понякога правя ливански специалитети, но само когато съм вкъщи. Иначе когато пътувам, ям по ресторанти. Най-добра в кухнята беше, разбира се, моята майка. Тя беше царица на традиционната арменска кухня. Обожавах манджите й. Да ги ям за мен беше щастие. Много ми липсват. Сигурно с всяко живо същество на тази земя е така. Мога да отида в най-добрия ресторант в света, ще оценя всичко, което опитам, но нищо няма да е по-добро от начина, по който щеше да ми сготви мама. Ето виж – показва ми безименния си пръст, на който под пръстен с голям черен камък има разрязана халка. – Това е венчалният й пръстен.

А защо го носиш?

Защото тя почина и ние бяхме близки.

А другите пръстени откъде са ти?

Този с червения камък ми е от Токио, този – от Милано. Нямат някакво специално значение. Когато си харесам, купувам.

Кой се грижи за стайлинга ти?

Аз. Не съм изглеждал винаги така. Имаше време, в което се опитвах да бъда някой друг. Когато работех в света на класическата музика, се стараех да изглеждам като класически музикант.

Носеше фрак?

Да, разбира се. Но за мен това беше изкуствено. Случваше се в периода, в който търсех своята собствена личност. И трябваше да се освободя от целия този протокол да бъда класически музикант. Никога не съм се чувствал такъв. Малко по малко започнах да бъда по-истински и да се доближавам до себе си, да се откривам. Сега знам кой съм и съм по-щастлив.

Гледах филма „Бохемска рапсодия“ и там по време на един спор в групата Фреди Меркюри попита Брайън Мей: „А ти кога ще се подстрижеш най-накрая?!“ Брайън отговори – никога, аз така съм се родил, с тази прическа.

Да, разбирам го. И аз се чувствам така. От осемгодишен нося дълга коса. Като малък имах много големи уши и майка ми решила, че така може да ги крием. Може и Брайън Мей да има дълги уши. (Поглежда хитро.) Не знам.

А тези големи обици защо са ти?

Харесвам бижута и този стил и си купувам. Нося ги. Като ми писнат, си купувам други.

Говорихме за периода ти на класически музикант, продължаваш ли да свириш в Националния оркестър на Испания?

Вече не. Работата ми на концертмайстор приключи преди 10 години. Велик опит. Аз работя и печеля свои собствени пари от 15-16-годишен. И знам какво е независимост. Много музиканти мечтаят да свирят в Националния оркестър. Беше престижно да съм част от него, при това бях трийсетгодишен. Но не ми подейства добре. Качих повече от 20 кг, защото мразех живота си. Беше скучно. Отивах, свирех и се отегчавах. В почивката висях в кафенето, ядях, като всички. Свириш, ядеш, свириш, ядеш. Ако си артист, да си част от оркестър е фрустриращо. Трябва да се съобразяваш и да бъдеш воден. Казват ти какво да правиш и трябва да го правиш. Приятно е, че ти плащат. Но аз имах нужда от повече, имах нужда да бъда свободен, да експериментирам, да летя, да създам свое собствено шоу, да опитам какво мога. Беше много трудно да се реша да напусна заради сигурността и месечната заплата, но това е най-добрият избор, който съм правил някога.

Вярно ли е, че с Васко Василев сте делили обща квартира, дори едно легло?

Да, и с още един цигулар. Учехме в Англия. Бяхме много бедни и можехме да си позволим да си поделим наема на една стая в Южен Лондон, близо до Брикстън. Днес е много модерно място, но преди 30 години си беше опасен район. Даже и заради такива „криминални особи с цигулки“ като нас. Беше много забавно. С Васко сме големи приятели и ми е много приятно и хубаво да се виждаме. Но не съм човек, който се връща назад и си мисли носталгично колко хубаво е било преди. Според мен най-хубавото тепърва предстои.

Все пак да те върна още веднъж назад. Работил си с двама от най-големите испански режисьори – Карлос Саура и Педро Алмодовар. Разкажи повече за тях.

И двамата са велики артисти, от най-добрите. С Карлос Саура се работи много хубаво и лесно. Той разбира от изкуство, от кино, от музика, от изобразително изкуство. Не е нужно да се преструваш. Правиш това, което знаеш и можеш, и нещата се получават. Каза ми „просто свири“. И ние засвирихме с моята банда. Той записа целия ни концерт, разгледа материала и взе това, което му беше необходимо. А с Педро беше различно. Той ни даде филма готов и с композиторите и музикантите трябваше да го изгледаме и да добавим музиката. Педро е най-добрият посланик на испанската култура, без да претендира с това.

Ходиш ли на концерти на други изпълнители?

По-малко, отколкото бих искал. Последно гледах Radiohead. И толкова много харесах шоуто им. Аз им дължа много. Благодарение на тях „провалих“ кариерата си като музикант на Бой Джордж. Преди много години можех да свиря с него. Одобриха ме с мениджъра му и решиха да ме пробват за един фестивал. Там на път за Бой Джордж минах покрай шоуто на Radiohead на съседна сцена. След три часа се опомних. Реших, че станалото – станало, сега да се промъкна незабелязано сред музикантите на Бой Джордж и да се направя, че все едно през цялото време съм си бил на мястото. Естествено, неговият концерт беше приключил отдавна и двамата с мениджъра му ми посочиха вратата.

Ходя и на класически концерти, където понякога уча какво не трябва да се прави и как не трябва да се свири. В представянето на класическата музика има твърде много правила, протокол, традиции. Затова младите я отбягват. Човек трябва да може да слуша музика, без да се подготвя предварително.

Как се чувстваш след твоето собствено шоу? Като стихия си на сцената, почти не стъпваш върху нея.

Обикновено съм много уморен, но и много щастлив, защото емоциите ми по време на шоуто са толкова големи, вдъхновяващи. След това имам сили единствено да спя. И го правя с огромно щастие и удовлетворение. Хората, които медитират, сигурно ще ме разберат. За мен концертът е медитация. Спирам да мисля. Отлитам в друг свят, в свят на красота. И това ме прави щастлив. Ако не правя концерт в продължение на 10 дни, ставам неспокоен. Предполагам, че съм пристрастен, зависим. Имам нужда от това.

Колко продължава турнето ти?

Започна преди две години и ще приключи сега през декември. След това ще подготвим и запишем нов албум и започваме ново турне.

Синът ти пак ще се сърди.

Да, надявам се, че вече започва да свиква. Мисля, че да имаш дете, е най-хубавото нещо в живота. Кайро е фантастичен. Когато се появи той, си дадох сметка какво е важно и какво – не. Човек е склонен да се вторачва в някакви малки неща и да си втълпява, че са толкова важни. А когато станеш баща, разбираш, че повечето неща в живота са много относителни. Че най-важното е да бъдеш здрав и щастлив. И че това единствено има значение.

Кайро е моята любов, но един ден ще стане на 18, ще отлети по свой собствен път, ще живее собствения си живот и ще забрави за мен. И ще ми липсва. А моята страст музиката ще остане.

Мисля, че човек трябва да съчетава грижата за себе си с любовта към децата си, да им дава цялата любов, която им е необходима, но и да продължи да бъде отдаден на това, което обича, на професията си и след като стане родител. Това важи и за жените, и за мъжете. Затова и моята приятелка, макар че е майка, се старае да работи своята професия. Опитва да гради кариерата си. Тя е била актриса. Сега повече режисира. След като направи няколко късометражни филма, работи върху пълнометражен. Снима и реклами.

Какво е за теб любовта и как би описал романтиката?

Любовта е най-прекрасното нещо, от което всички имаме нужда, за да бъдем щастливи. Иска ми се тя да управляваше света. А романтично за мен е да можеш да осъзнаваш чувствата си, да им се наслаждаваш без значение дали са тъжни, весели, любовни. Имало е периоди в живота ми, в които съм бил склонен да ги игнорирам, да се правя, че ги няма. А те се появяват, за да бъдат изразени, не за да бъдат потискани. И мисля, че романтично е да говориш за тях, да реагираш така, както те ти диктуват, да живееш с тях, да признаваш стойността им.