Дългото седене води старостта

Дългото седене води старостта

Джоан Верникос

Д-р Джоан Верникос e бивша директорка на отдела за биологични и медицински науки на НАСА, водеща авторка в областта на космическата медицина, физиологията на обездвижването, стреса и стареенето. След изследвания в продължение на години на космонавтите в безтегловност, на въздействието на гравитацията върху човешкото тяло  и последиците от обездвижването, стреса и стареенето тя стига до извода, че най-прекият път към остаряването, сравним с пораженията, които нанася върху тялото престоят в безтегловност, е дългото седене.

След 20-годишна възраст, напомня д-р Верникос в книгата си „Родени за движение“ (ИК КИбеа) физиологичното развитие достига върха си и започва постепенно влошаване на здравето.

Към 80 години човек навлиза в зоната с повишена опасност от инвалидизиращи  фрактури,  болести,  немощ,  затруднена  независимост и смърт. Според д-р Верникос физиологичните промени на тялото, които разпознаваме като остаряване се ускоряват в космоса и след продължително седене и лежане и са свързани с недостатъчното използване на гравитацията. Те се ускоряват и от уседналия начин на живот, често срещан при хората в напреднала възраст.

Колкото повече седим, толкова повече намалява силата на мускулите, количеството, качеството и енергията им. Това води до влошаване на подвижността, равновесието и координацията. Привичното прегърбване предизвиква трайно изкривена стойка, вътрешните органи се притискат, белите дробове не действат с пълния си капацитет, забавеното кръвообращение в краката и в долната част на тялото провокира и недостиг на кръв и кислород в мозъка. Резултатът е болки в главата, шията и раменете, влошаване на зрението, забавяне на метаболизма, целулит.  В кръвта остават много излишни мазнини, които се натрупват в тялото, в мускулите, в черния дроб и в бъбреците и повишават риска от сърдечни заболявания.

Повечето от нас прекарват над 55 % от активното си време всеки ден в седене – на масата, в автомобила, на бюрото, на чина в училище, на дивана. Според Световната здравна организация 3,3 млн. души умират годишно поради липса на физическа активност. Тя е на четвърто място сред причините за смъртност. Упражненията веднъж дневно не могат да заменят спонтанните движения през целия ден.

Позовавайки се на изследванията на д-р Марк Бенден от Центъра по ергономика на университета в Тексас, според които стоенето подобрява когнитивните умения на човек и възможностите му да гори калории, Д-р Верникос смята, че тайната рецепта за здраве е „прекъсване на седенето“. Първата стъпка е да се изправяме по-често. Изследванията показват, че изправеното положение повишава продуктивността, подобрява дишането, реакциите и будността на ума. Промяната в позата задейства равновесната система на мозъка и вестибуларния апарат, предизвиква преразпределяне на кръвта в организма и стимулира сензорите за кръвно налягане в сърцето и шията, за да запази притока на кръв в мозъка и в изправено положение.

И тъй като животът на повечето от нас налага все пак да седим, най-здравословното решение е да ползваме за това дървен стол с твърда облегалка и без подлакътници. Прегърбването пред любимо предаване в мек удобен фотьойл е рецепта за сериозни проблеми особено ако човек има навика да задремва в тази поза. Най-добрата почивка също е свързана с гравитацията. Най-добрият релакс е да легнем  на пода или във вода, да се постараем да забавим дишането, да спрем да мислим и да се опитаме да се отпуснем напълно.

Когато работим, е важно да сме седнали с изправен гръб тялото и да гледаме право пред себе си. Препоръчително е нивото на погледа ни да съвпада с горната част на екрана, за да не навеждаме главата си. Така тежестта на главата се разпределя равномерно върху шията. Периодично можем да плъзгаме лакти назад или да протягаме ръце към тавана и да освободим напрежението в гърба, да поддържаме добра стойка и да тонизираме мускулите. Ако столът ни е на колелца, да избягваме да ги ползваме за придвижване из стаята. По-здравословно е да ставаме. Хубаво е да се научим да сядаме колкото се може по-бавно и без да се подпираме.  

Втората  важна стъпка след изправянето е движението. Ако гледаме дълго телевизия, е препоръчително да се изправяме по време на рекламите, да се наведем да вземем нещо от пода, да приклекнем, да се протегнем нагоре и настрани.

Французойkите съхраняват активността и слабата си фигура дори да не са почитателки на залите за фитнес благодарение на това, че ходят много в ежедневието, карат велосипеди, разхождат се след работа, в метрото използват стълбите и нерядко изкачват по шест етажа в кооперацията, за да се приберат у дома. Ходенето е най-доброто упражнение за баланс и координация. Движението  помага  на кръвта да циркулира, лимфните жлези и лимфната система – така важни за имунната ни защита, също се пречистват от токсините, подобрява се еластичността на кожата, подобрява се стойката. При тренировките се горят въглехидрати, при обикновеното движение, което е с по-ниска интензивност се използват мазнините. Основата на доброто здраве е движението през целия ден. Хубаво е да се стремим да се движим по възможност много пеша, изправени с вдигната глава и изпънати назад рамене. Да организираме срещите си с приятели на разходка, екскурзия или в парка, вместо на маса или пред телевизора. Да си припомним удоволствието от спортуването на открито – тенис  на корт, тенис на маса, от танцуването.

Най-успешната ни стратегия срещу остаряването е да поддържаме енергията си през целия ден активна, да ставаме често, да ходим, да превърнем движението в навик. Така според д-р Верникос ще бъдем възнаградени с енергия, спокоен сън, здраве, щастие и дълбоко чувство на удовлетворение.

Follow @lili_ili_eva

Leo nulla cras augue eros, diam vivamus et lectus volutpat at facilisi tortor porta.