Може би щеше да е нужно да станете политически коректна.

Аз не съм политически коректна. Старая се да не се страхувам и да съм директна. В първата ми пиеса „Политически коректно“ ставаше дума за момиче от левицата, което има авантюра с мъж от крайната десница. Имам и пиеса за Израел и Палестина. Не ме е страх да коментирам спорни теми. Не взимам страна. Винаги се опитвам да разбера и двете гледни точки. Имам късмета да съм родена съм във Франция, по-скоро симпатизирам на левицата, по-скоро съм феминистка, но не ми е интересно да говоря с хора, с които сме на едно мнение. Интересно ми е да изучавам тези, които не са като мен, за да разбера защо не мислим по един и същи начин. И какво ги кара да мислят така. Аз съм феминистка и симпатизирам на левицата, вероятно защото моите родители са ме възпитали така. Дали бих мислила по същия начин, ако бях се родила в религиозно семейство, симпатизиращо на десницата?

Има ли човек в живота ви, който е променил кардинално гледната ви точка?

Не е само един. Уча непрекъснато и от всички, от хора като Симон Вейл (френска юристка и политик, етническа еврейка) или от хора, които се интересуват от екология, от различните от мен. От всеки уча по нещо. Събирам си парчета. 

Възможно ли е числото 13 да ви носи късмет? Името и презимето ви е от общо 13 букви. В името на театъра на баща ви Cine 13 също има 13. Вярвате ли в съдбата?

Мисля, че късметът зависи от хората. Ако вярваме, че числото 13 ще ни донесе нещастие, ще стане така, ако вярваме в обратното, ще привлечем щастие. 

Не вярвам в съдбата. Вярвам в енергиите. Мисля, че когато човек има добра енергия, всичко се случва по добър начин и обратното когато има лоша енергия нещата не вървят. 

Какво е да сте дъщеря на баща, спечелил два Оскара, преди дори да сте била родена? Дали е лесно или по-скоро не?

Бъдете сигурна, че има по-трудни неща в живота. Не е особено сложно. Дали ще съм дъщеря на баща, спечелил Оскари, на работник или на изнасилвач, едва ли би ми се отразило. Оскарите на баща ми не ме карат да се чувствам важна. Когато си говорим с него, не е за наградите му, а по-скоро за живота, за любовта. Той е с доста свободни възгледи. Принадлежи на свободолюбиво поколение. Имал е много любовни истории, има много жени и любовници. Мисля, че ме е научил на определена свобода и по-скоро да бъда щастлива, отколкото да съдя хората.

Разкажете повече за партньорството ви на екран с Жан Пол Белмондо, когато бяхте на 10 години?

Беше много готино. Той беше наистина много мил, много смешен, много симпатичен. Много се шегуваше, непрекъснато беше готов да прави щуротии. Да вземе кола, която няма право да шофира, да скочи с парашут. През цялото време се опитваше да кара всички да се смеят. Обожаваше да се забавлява и се забавляваше на снимачната площадка. Обичам да работя с актьори, които се забавляват на сцената като него, за които усещам, че са там присъстват и им харесва да присъстват и се забавляват.

Дали сте се чувствала различни от другите деца? Вашето детство е било различно. 

В какъв смисъл?

Дори в смисъл, че сте живели сред легенди – като баща ви, като Белмондо, които деца като мен са можели да гледат само по телевизията. 

И за мен бяха легенди. Баща ми – не, но Жан-Пол Белмондо или Ален Делон, с когото се запознах в една от ложите на театъра на Ерик Еманюел Шмит след спектакъла „Енигматични вариации“, в който той играеше. Те бяха легенди за мен и хора от екрана. Делон също беше много мил, очарователен, голям съблазнител. 

Какво сте научила от баща ви за театъра и за киното?

С него сме много различни. Той обича да говори за това, което прави хората щастливи, а аз – за това, което ги прави нещастни. Той е по-голям оптимист и да вижда хубавата страна. Аз веднага виждам това, което не е окей.

Какво ви прави щастлива?

Да пиша. 

Какъв театър ви харесва?

Всякакъв. С професията ми на продуцент в Париж, продуцирам много драматурзи и имам възможност да гледам много театър. Харесвам, когато се говори за сериозни неща с чувство за хумор. 

Как бихте се описала?

Вероятно точно така – като човек, на когото му харесва да се отнася към сериозни неща с чувство за хумор. Животът ми е твърде шик, за да ходя на семпли места и да се обличам небрежно. Но обичам да ям с ръце. 

Как се вдъхновявате за пиесите, които пишете и имате ли ритуали на писане?

По-често се вдъхновявам направо от живота. Нахвърлям си идеи. И се будя много рано. Започвам да пиша в 6 ч. сутринта. Запалвам си свещ, пия чай и хапвам черен шоколад. Обичам да пиша през целия ден. Спирам към 13 ч. И след кратка почивка пиша до шест-седем вечерта.

Върху какво работите сега?

А това е тайна!

Докога?

До края на годината! Мога да кажа, че подготвям спектакъл за месец март 2025 г. и е за жените, които нямат деца. Пиша текста с актриса, която ще го играе на сцена и която няма дете.