Уилям Болдуин

От „Мейфлауър“ до Холивуд
фотография Синелибри

Уилям е част от великолепната холивудска четворка – братя Болдуин. Докато следва политически науки, е модел на бельо на Calvin Klein, след това играе епизодична роля в „Роден на 4 юли“ и минава през хитови филми, в които си партнира с Ричард Гиър, Анди Гарсия, Джулия Робъртс, Робърт де Ниро, Кийфър Съдърланд. Напоследък го гледахме в сериалите „Мръсни секси пари“ и „Хавай 5.0“. Беше в България за снимките на филма „Майка ми е космонавт“, чието действие се развива в Източния блок и по поканата на Синелибри оглави журито на фестивала.

На сцената на зала 1 на НДК, преди да обяви победителя в конкурсната програма, Болдуин сравни българския филмов форум. Сподели, че е впечатлен от отличното ниво на работа на екипа и високия професионализъм в селекцията. „Трябва да се гордеете с мащаба на този форум и качественото кино, което достига до вас“ – каза той.

Били, как си представяхте Балканите и Източния блок, когато следвахте политически науки в университета?

Тогава моят фокус беше Студената война и представата ми за тази част на света беше по-различна. Беше ми любопитно да дойда.

Мина много време, преди да се случи. И сега, когато съм тук, все още мога да видя остатъците от миналото, за което съм учил, например сградата, в която беше пресконференцията на Синеибри (сградата на БТА) – много ми беше интересно да видя тази солидна постройка, останала от комунизма. В България съм за първи път, но в региона – не. Работил съм в Румъния, Сърбия Косово и Албания и харесвам много неща по тези ширини. Харесвам хората тук, силата им, непокорството, харесвам изкуството, мощта на културната история. Любопитна ми е историята на конфликтите в този район.

Съжалявате ли понякога, че не продължихте да се занимавате с политика, а станахте актьор?

Не, защото последвах мечтата си. Работил съм за кратко за депутат в Лонг Айлънд по време на правителството на Рейгън. И може би можех да стана шеф на екипа на американски сенатор. Може би щях да имам голяма мощ, но макар да прозвучи нескромно, особено за ушите на някои политици, колкото по-известен съм и благодарение на това, че съм добре информиран, толкова по-голямо влияние имам с каузите, които защитавам и с моите политически възгледи. Бях активист още на 15-годишна възраст. Тоест бях активист, преди да бъда известен. От друга страна, когато оглавявах организация с нестопанска и неполитическа цел (Уилям Болдиун е президент и сред основателите на Creative Coalition (CC) – организация на професионалистите в изкуството и шоубизнеса), в нея членуваха Сюзън Сарандън, Тим Робинс, Шон Пен, Робин Уилямс, брат ми Алек Болдуин, ме канеха в най-ярките токшоута да участвам в дебати. Телефонът ми пушеше от покани да съм на едно или друго събитие. И все пак винаги съм се съобразявал да участвам в разговори, за които съм подготвен и има смисъл да споделя мнението си. Тоест – ако искате да говоря за права, свързани с изкуството – окей, за правителствените фондове, свързани с изкуство – добре, или за създаването на текстове, които да бъдат в основата на произведения, излъчвани по телевизията и в киното в САЩ – великолепно! Обаче да коментирам в политическо шоу наравно със сенатор конгресмен, генерал и адмирал дали или не би трябвало да завземем Ирак, просто за да добавя към рейтинга на предаването… Просто защото съм знаменитост! Такива предложения отказвах.

Слушайки имената на всички тези филмови легенди, които споменахте и като имам предвид в какви филми сте играл, от какво семейство сте, имам чувството, че говоря с някой от „Страната на чудесата“. Вие как се чувствате да сте част от нея?

Децата ми са племенници на Алек Болдуин и Ким Бейсинджър. Братовчедка им Хейли (дъщерята на Стивън Болдуин) се омъжи за Джъстин Бийбър. Баба им – майката на съпругата ми Чайна Филипс – Мишел е от бандата Мamas and the Papas, била е гадже с Мик Джагър и Джак Никълсън и за кратко съпруга на Денис Хопър. Тоест моята Чайна е наричала тези известни мъже – „татко“. Майкъл Джексън я е водил на зоологическа градина. Сега жена ми е вокал на популярната група Wilson Phillips.

Но аз никога не съм се идентифицирал с Холивуд. Когато децата ми бяха малки, избрах да ги отгледам далеч от влиянието му. Постарах се да живеем на 100 километра оттам, на 50 мили – от Ню Йорк. Заведох ги в Санта Барбара. Факт е, че там наши съседи са Опра Уинфри, Дрю Баримор, Елън Дедженерис, Кевин Костнър, принц Хари и Меган. Но аз си позволих да живея нормален живот, да поставя семейството си пред кариерата, да водя децата си на училище, да им приготвям закуска, да им помагам да се обличат, да уча тях и приятелите им да играят бейзбол. За приятелите им съм просто Били. И ги виждам как се смеят, когато някой се развълнува, че ме вижда на живо и иска да се снима с мен. Дано не прозвучи обидно или като критика, но не живея живота на Джъстин (Бийбър) и Хейли Болдуин. Конър Макгрегър беше вчера в същия хотел, в който съм аз в София и имаше 50 бодигарда в лобито. Това е неговият живот, защото е толкова гигантска звезда. И все пак при всички известни хора е различно. Мат Деймън разказваше децата му учели в едно и също училище с децата на Брад Пит. И когато се появявал джипът на Брад Пит, от който излизали охранители, за да отворят вратите на децата му, веднага се втурвали папараци да го снимат. В същото време Мат Деймън пресичал улицата, водейки дъщеря си за ръка, подхвърлял: „Здрасти, Брад“, без въобще някой да го забележи. Мат Деймън изглежда като обикновен човек. Не казвам нищо лошо за Брад Пит. Той не е направил лошо. По някаква причина планетата се обедини около идеята, че е толкова гигантска звезда, че папараците и феновете се побъркаха.

Така че това с известността не ми е много ясно. И не се замислям много по този въпрос. Просто си живея живота, правя своите избори и не се приемам като различен или специален. Ако ти ме чувстваш примерно, това е твой избор.

А случва ли ти се хора да се държат странно с теб?

Понякога. Рядко е проблем, защото аз много рядко го приемам за такъв. Ако съм на премиера и всички ме снимат, когато минавам по червения килим, не бих скочил да ударя някой фотограф, но ако съм на вечеря на свещи зa Свети Валентин със съпругата ми и празнуваме нейната 50-годишнина и нашата 25-годишнина заедно, тогава не мисля, че е редно да ни безпокоят.

Истина ли е, че семейството ти произхожда от едни от първите колонизатори на Америка, акостирали с кораба „Мейфлауър“?

Да. И историята е много интересна. И тя започва от един господин на име Джон Хауланд, който пътувал с „Мейфлауър“. Буря го изхвърлила от палубата в морето и го обявили за мъртъв. Той обаче, плувайки, успял да сграбчи едно от въжетата на кораба, които били много дълги. И по въжето, по въжето… накрая го изтеглили обратно. Това спасило живота му. „Мейфлауър“ акостирал в Плимут, в Масачузетс. Джон е бил 20-годишен, живял още 60 години в Ню ингланд и имал 10 деца. Негови наследници са Сара Пейлин, която се кандидатира за вицепрезидент, цялото семейство на Джордж Буш, Франклин Рузвелт, Хъмфри Богарт, Чеви Чейс, Уилям Ейч Мейси, Кристофър Лойд от филма „Завръщане в бъдещето“, основателят на мормонската църква Джоузеф Смит, едно от момичетата на Бонд – шведската актриса и модел Моуд Адамс, един от най-известните педиатри в американската история д-р Бенджамин спок и братя Болдуин. Всички, които изброих, сме роднини.

Живея в Санта Барбара близо до Кристофър Лойдс и когато го виждам, се обръщаме един към друг на – братовчеде.

Мислил ли си да превърнеш тази история във филм?

Обсъждам тази възможност в момента.

Дали е политически коректно да те попитам за брат ти Алек Болдуин и за инцидента му на снимачната площадка? Как се почувства ти, когато разбра?

Беше ужасна трагедия. Ако шофираш, и изгубиш контрол на колата си и някой колоездач починe, това е ужасно нещо, с което продължаваш да живееш до края на живота си. Същото се случи с брат ми. И е същото, и е тотално различно. Същото е, защото е злополука и е ужасно! Дамата е починала пред мъжа си, сина си и пред други, които са гледали и са виждали как губи живота си пред тях. И всички те ще трябва да продължат да живеят с този спомен и ужаса, че не са могли да й помогнат. И може да звучи противоречиво, но ще кажа, че ако 99% жертва е била убитата жена, тя не е била единствената жертва този ден. Със сигурност жертви са и мъжът ѝ, и синът й. Жертва в този случай е бил и брат ми, защото инцидентът, който му се е случил е заради чужда некомпетентност.

Приятели ли сте? Дали бяхте приятели или се състезавахте помежду си, когато бяхте деца?

Отговорът е по-сложен от просто „да“ или „не“. Аз съм роден в семейство с шест деца. Най-голямата ми сестра Алекс беше като наша втора майка, защото така се случва в многодетните семейства – по-големите се налага да помагат на родителите си и да отглеждат по-малките. В същото време бяхме хора с много буен темперамент, защото имаме и ирландска кръв. Тоест много се обичахме, но и много се биехме с братята ми. Преди да навърша осем години, само благодарение на брат ми Даниел имах вече четири сътресения на мозъка само от игри помежду ни. Като например – грабва ме за глезена, виква: „Мамо, виж!“, завърта ме около себе си един-два пъти и заплашва да ме хвърли в на дивана, но ме изпуска в огнището. Първият път, в който го направи, бях на три годинки. Така че доста често се оказвах за спешното отделение се налагаше да ме лепят или да ме шият. А после баща ми ми махаше конците сам с една ножица, като поливаше зашитите рани с алкохол и теглеше конците от лицето ми, за да не харчи 20 долара за лекар.

Очаквах да кажеш, че ти си бил шеф на братята и сестрите си, защото си тренирал борба в гимназията.

Само че и брат ми Даниел тренираше и бяхме в един отбор. Аз бях в девети клас и тежат 41 кг, а той беше – в единайсети и тежеше 109 кг. Така че не бях лидер в нищо. Ха-ха-ха Той беше буквално два пъти колкото мен. В интерес на истината, сега той ми е най-близък от братята ми, а най-близката ми сестра е по-малката ми сестра от мен – Джейн.

Занимаваш се с много с благотворителни каузи – екология, опазване на планетата, осведоменост за психичното здраве? Коя ти е най-много на сърце?

Вълнувам се много заради кризите, през които минаваме – случващото се в Близкия Изток, в Украйна. Подкрепям много каузи, свързани с рака при децата, защото синът ми Ванс на 16-годишна възраст мина през 28 курса химиотерапия и три операции, докато се закрепи след подобна диагноза, а беше баскетболната звезда в гимназията. Президент съм и на борда на Фондацията на моята майка за рака на гърдите. Освен това съм посланик на американския олимпийски отбор по борба и трябва да кажа, че има много добри български състезатели в този спорт.

През 90-те сте обявен за „Най-желаният мъжкар“ в класация на MTV по повод участието ви във филма с Шарън Стоун – „Сливър“. Чувствате ли се променен от тогава?

Да – усмихва се. – Вече не съм на 20, нито на 30, но все още съм много желан от Чайна, жена ми. Не си спомням много от това състезание, само че сред конкурентите ми бяха Джордж Клуни, който още се занимаваше само с телевизия и не беше толкова известен и горещ. И сред другите бяха Том Крус, Брад Пит и още двама-трима. Та в тази добра компания всички останали паднаха жертва.

Follow @lili_ili_eva

Leo nulla cras augue eros, diam vivamus et lectus volutpat at facilisi tortor porta.