Фредерик, защо вие, царят на купона, властелинът на най-яките партита в Париж, се отказахте от най-хубавия живот и в Париж, и по света и избрахте да живеете в Страната на Баските?

Е! – вдига рамене. – Вие познавате Страната на Баските! Знаете защо!

Да, красиво е на това място за вечна ваканция на океана, с разкошно време. И все пак!

Всъщност аз бях фалшив парижанин! Защото съм, както се казва, парче човек от Югозапада. В Гетари имам много спомени от малък. И да, 30 години бях властелинът на нощните парижки клубове, но винаги съм мислел, че ще се завърна… И ето дойде добрият момент. Навърших 50 през 2009 г., пристигнах, за да напиша романа ми Un roman francais (Един френски роман), в който ставаше дума за моето детство тук, купих къща и идвам редовно. През 2016 г. се установих окончателно и не съжалявам.

Не е ли прекалено тихо за вас?

Не. Има момент в живота, в който имате нужда от спокойствие. Сексът, дрогата и рокендролът са ок, когато си на 20, на 30, може би на 40. Да продължават след 50 е смешно. Не е ли така?

И все пак последният ви роман звучи обезпокояващо – влизате в манастир, после – в армията. Що за странен Бегбеде?!

Разказвам историята на човек, роден през 60-те, когато се разпаднаха всички структури – семейството, религията. И настъпи ерата на консумацията. Аз доста се възползвах от нея, работейки в рекламата. Написах едни материални книги. И после? Имам усещането, че всичко се обърна с главата надолу. Човек не може да живее без структура, без ред. Тази малка книжка е историята на човек, който търси нова структура. Може би именно поради липсата й, е малко изгубен. Вече е спрял дрогата. Трябва да я замести с нова зависимост. Може да е със секс, сеща се той.

Може!

Това със секса вече стана сложно.

Защо?

Ще говорим по-късно! И търси, търси, търси. Отива при монасите. Да, това са моите преживявания. Там се почувствах добре и спокоен. Заради детските ми спомени расАта и грегорианските псалми ме омиротвориха. След това отидох във военно поделение и се почувствах още по-омиротворен с униформите, дисциплината. Чувствах се толкова добре и по-малко тревожен, колкото никога не ми се е случвало на Фестивала в Кан.

И на мен ми изглежда абсурдно! Мисля, че е така, защото принадлежа към поколение, което е страдало много от загубата на правила и структура. И да видя мъже, молещи се на Господ цял ден или тези, готови да умрат за страната си, ме изпълни с емпатия. Не казвам, че всички сме еднакви, но им се възхищавам и малко им завиждам.

Дали пък не продължавате да си играете по друг начин с живота или в живота?

Мисля, че просто се опитвам да спра да страдам и да се тревожа. Тук в Гетари с жена ми и с децата ми се чувствам по-добре. По-хубаво ми е, отколкото да клеча разбит в тоалетните на нощните клубове в Париж. Може да звучи странно, но работи добре.

Дали преди 30 години щяхте ли да харесате човека, който сте сега?

Щях да кажа: Егати дъртия глупак! Хахаха! Ако докато бях с три модела под ръка, не български, украински, нали такъв е трендът, някой ми беше казал какво ме очаква в бъдеще, щях да възкликна: Ама какъв ужасен живот! Горкият!

От моделите няма да се отървете. На корицата на броя на сп. EVA, за който правим интервю, има 30 модела?

ААААА! Това е добре! Преди 30 години щях да съм много, много щастлив да съм на тази корица, с тези момичета, но за мен това е илюзия, несъществуваща мечта!

Защо?

Според мен тези момичета всъщност никога няма да ги имаме, няма и да ги познаваме. За мен те не съществуват. Те са продукт на ретуш във фотошоп, имат пластични операции. Не са истински! Изобличих тази идея, както и лъжите в рекламата в книгата ми „99 франка“. За мен всичко подобно е в миналото. Имам нужда от равновесие. Бях извън центъра си дълго време. А сега имам и новина, съвсем отскоро спрях всички наркотици и алкохола! Не пия и глътка! Можете ли да повярвате?

Не съвсем. Поздравления! Чудесна новина!

И аз не мога! Но ето! Минават ден след ден и не пия алкохол! Луда работа! Не ми и липсва!

Звучи като нов живот!

Да, странно е и е само за добро, защото алкохолът, наркотиците, зависимостите са като едно лудо препускане безкрай. Много е изморително. И съм уморен. Не искам да бягам повече в тази лудница.

Сега се събуждам и се чувствам доста добре. Не страдам от главоболие, от тревожност, от липса на субстанции, не ме боли коремът – неща, които бяха ежедневие, когато пиех като продънен! Доста е хубаво да си свободен от това инфантилно поведение. Може, ако ми се обадите след година-две, да ме намерите прострян на пода в някой стриптийз клуб в София, но засега удържам!

И там ще направим интервю! Но още по-хубаво – в Гетари?! По-интересно е как общувате с децата си? А какво е да сте Бегбеде и баща едновременно, при това на три деца? Голямата ви дъщеря вече е на 25, но другите две са малки.

Знаете ли, аз произхождам от напълно разпиляно семейство. Когато бях малък, баща ми много отсъстваше. Беше плейбой. Не го виждах често. Може би исках да го имитирам. Дълго исках да бъда като този много съблазнителен и неуловим герой. Той почина преди 6 години. Сега съм склонен да си казвам, че ще бъда по-добър баща от него. И присъствам, тук съм, грижа се за децата ми, водя ги на училище, готвя им. Правя всичко, което баща ми не е правил за мен!

През 60-те и 70-те години на хората не им пукаше за децата им. Родителите бяха деца!

Разказвате ли на децата си с какво се занимавате? Какво си говорите с тях?

Знаят, че съм писател и журналист. Гледали са ме по телевизията. Искаха да дойдат. Дъщеря ми Уна е на 8 години и започна да си води дневник. Това за мен е много вълнуващо. Аз самият започнах да пиша на тази възраст. Когато човек иска да пише, започва рано. Тя си записва. Искаше да ми покаже. Първото й изречение беше: „Мисля, че съм луда.“ Ха! Не е лошо за 8-годишна! Хаха! Може би пише, защото си казва – Хей, ако татко го прави, да опитам и аз!

Вие какво пишехте на осем?

За брат ми, за глупостите, които прави. Водех си бележки в една тетрадка за редките моменти, в които виждах баща ми, за да ги запомня. Наскоро я намерих. Беше вълнуващо! Исках да увековеча всеки момент, прекаран с него. Записвал съм си всичко, което сме яли, в кой ресторант сме ходили, на какъв филм ни е завел. Често бяха на Уолт Дисни. Записал съм например: Днес бяхме на кино и гледахме Робин Худ. Интересно! В крайна сметка не е много различно от последната ми книга. Има формата на изповед.

А сега как пишете? През коя част на деня или нощта? Имате ли ритуали?

Дълго време някогашният Фредерик пишеше кьор кютук пиян, в 3 сутринта под масата в някой нощен клуб или на задната седалка на такси. Пишех много в самолетите. Водех си бележки навсякъде. Харесваше ми да го правя, когато съм много, много уморен. Новият Фредерик няма нищо общо с това. Той е дисциплиниран. Водя децата на училище в 8.30 ч. сутринта, знам, че ще се върнат в 16 ч. и вече няма да мога да работя. Така че имам време от 8 до 16 ч. Трябва да действам! И вече е съвсем различно. Ставам дисциплиран като Толстой! Той пишел всяка сутрин много рано.

Не съм вярвал, че ще бъда такъв. Но когато не пиеш и не ти отнема време да се възстановиш след нощта, е приятно да се съобразиш с времеви рамки. И сутрин след добър сън „сървър“-ът (мозъкът ти) работи добре. Сега е 15:50 ч. Моят работен ден за писане е приключил. Поръчах да построят дървена колиба в градината ми и пиша в нея. Има само компютър и книги. Опитвам да пиша по страница на ден. Понякога са само изречения. Понякога – малко повече. Но не излизам, без да съм произвел резултат.

Заглавието на книгата ви е „Изповед на един назадничав хетеросексуален мъж“? Защо?

Разказвам за трудни за преживяване неща – че къщата ми беше нападната от феминистки, че като дете бях бит от свещеник, за обира, който преживях в един бар в хотел „Риц“, когато бандити нахлуха въоръжени, за да крадат бижута. Правя го с чувство за хумор и лекота. Ми да! Да се изповядваш е традиция, католическо тайнство. Изброяваме си греховете, молим Исус Христос за прошка. Изповедта е и литературен жанр. Въпросът е, че думата „хетеросексуален“ предизвика скандал. Невероятно! Преди книгата да излезе в книжарниците, имаше демонстрации, графити, заплахи в социалните мрежи срещу нея, срещу мен. Само заради думата „хетеросексуален“. Хората решиха, че ще е консервативна и реакционна. Просто защото мутрата ми на корицата и заглавието.

Ето комплимент за егото на един писател – книгата му да има такъв ефект?

Точно така! За мен беше голяма чест всичката тази омраза и гняв, без дори да са прочели какво съм написал. Мисля, че когато хората я прочетоха, бяха малко разочаровани, защото не е агресивна, а по-скоро спокойна. Това е книга от мъж, който говори свободно за мъжествеността. Какво представлява тя след Me Too. В днешната епоха, в която вече не се знае какво е да си мъж, какво е да си жена. Със сексуалното освобождение, еманципацията на жените какво означава днес да си мъж на моята възраст? Можем ли да продължим да се влюбваме в различна жена всяка всяка вечер. Или хората да се срещат все още? Вярно ли е, че да си мъж е опасно или не? Задавам тези въпроси в книгата.

Дали се чувствате като доминиращия пол? Преди време говорехме за жените като по-слабия пол, а за мъжете – като за по-силния?

Зависи от гледната точка – на професионално ниво или на ниво политика, или  икономика мъжете продължават да доминират. В повечето професии все още има какво да се направи за равноправието между тях и жените. Но нещата се променят и е вярно, че ние мъжете без съмнение плащаме за 20 000 години, в които сме доминирали. Донякъде си го получаваме във физиономията. Напълно разбирам, но само да кажа, че е по-сложно. За момчетата това е исторически труден момент. Ето! Търсехме го, заслужихме го и сме имали голям късмет. Ама аз самият не съм живял преди, не съм бил роден, когато мъжете са можели да си позволяват всичко и са доминирали, а жените са се подчинявали. Непрекъснато ми развяват думата „патриархат“ – Да, ама ти не признаваш и не взимаш предвид патриархата! Отговарям – ами, знам, че съществува, но не ми се е случвал. В моя живот, вкъщи бях отгледан от самотна майка. Тя се разведе, когато бях дете. Напусна баща ми, работеше, за да отгледа двамата си сина. Не малко втори бащи се изредиха. Около баща ми се въртяха не малко топ модели. Нямам претенции да съм създал историческо произведение или социологическо или философско есе за положението на мъжете. Просто разказвам за собственото си приключение.

В началото на книгата ви цитирате Луи Арагон, че жената е бъдещето на мъжа. Това важи ли и за вас? Ако не, кой е вашето бъдеще?

Виждам ясно, че е необходимо да се навакса, че жените са навсякъде, изразяват себе си, освобождават се, работят, имат позиции във властта. И съм За!, всички сме За!. Много е добро, но не стига достатъчно далеч. Бих искал жена ми да отиде на работа, а аз да си стоя вкъщи и да мия чинии, да готвя, да се грижа за децата, да не работя вече и да бъда домакиня като домакиня. Пазарувам, чистя къщата, взимам ги от училище. Устройва ме жена ми да печели заплата и да работи и за мен, за да издържа семейството. Не съм го получил за момента. Трябва да работя, за да издържам семейството, като в същото време споделям домакинските задължения.

Готвите ли?

Много лошо, да. Майонеза примерно правя добре, както и сос „муселин“ за аспержите. Ядете ли аспержи? Много са вкусни. Отдава ми се да правя и барбекю. Умея някои специалитети, като патешко магре с малинов оцет или мед. Такива неща. Не съм на ниво голям шеф.

Това ниво във Франция, oсобено в Югозапада никак не е лесно! Ако Бог се свърже с вас в LinkedIn, както предлагате в книгата ви, за какво ще си говорите?

Мисля, че ще го помоля да се намеси, за да спасим планетата! Да ни спаси от затоплянето на климата, да помогне Путин да спре с глупостите си и да обърне внимание, че ще е добре да има повече мир в света. Знам, че ще ми отговори – ама това не ми е работа, аз съм Господ и не се намесвам. Човешките глупости са си човешки проблеми. И все пак бих помолил да ни помогне малко.

Стана дума за модели, според вас какво прави една жена секси?

Всички жени, които съм харесвал, са били интелигентни. За мен най-секси е да са умни. Знам, че звучи демагогски.

Може би ласкае моделите и топмоделите в миналото ви?

Любител съм на красотата, но винаги съм смятал, че тя допринася за интелигентността. Красивите жени са толкова търсени, заобиколени с момчета, които им разправят глупости, говорят им лъжи. И така момичетата развиват умения и изкуството на диалога, което ги прави и изключително интелигентни. Нямат избор. Принудени са да пързалят всички около себе по цял ден. Често са ме привличали естетически приятни жени с красиви лица и много възбуждащи тела, но най-много съм ценял умовете им, хумора и игривостта. Харесва ми такива жени да се майтапят с мен. Аз съм малко мазохист. Обичам да ме поднасят.

Говорим за изповеди. Какво бихте написал на себе си след 20 години?

Браво, че успя да оцелееш без алкохол! Да! Мисля, че ще успея! Важното е да приемаш живота, без да имаш нужда от патерица. Животът е прост. Заслужава 100% внимание. Вече съм в напреднала възраст – 58 години. Искам да се наслаждавам на всяка секунда и да не ми се вие свят през цялото време. Това е всичко! Готино е да си замаян! Но също и да си цялостен, напълно присъстващ в момента. Бих се запитал дали скучая. Хахаха. Не знам кой го беше написал, може би Флобер в едно писмо. Така го е написал – ако се окажа седнал на пейка в продължение на час, без да правя нищо, най-вероятно обмислям роман. И е вярно, че ако отделим време да се интересуваме от хората около нас, това е вдъхновяващо. Всичко е вълнуващо! Скуката е за идиотите!

Можете ли да ми пратите списанието ви? Така ще имам брой с 30 момичета на корицата. Това, че съм уравновесен и спокоен, не означава, че нямам право да мечтая!

Благодарности на InterContinental Sofia за красивия и уютен декор по време на интервюто с Фредерик Бегбеде!