Е, аз минах през нея. Посреща ме пиарката на Рийо, Мари – русокоса германка с хубава усмивка, хубава фигура и хубави крака. Влизаме в кухнята. Сядам на пейката, на която вероятно е седял Д’Артанян в последната сутрин от живота си. Мари гостоприемно предлага сандвичи, чийзкейк и кафе, както и да ми покаже замъка, градината, да разгледаме къщата за пеперуди. Разбирам от нея, че в замъка има 27 стаи. Две трети от тях Рийо използва за свой дом, една трета – за офисите на компанията си. На 5 минути път с кола оттук е и студиото, в което диригентът репетира и записва с 60-членния си оркестър „Йохан Щраус“ – най-големия частен оркестър в света. В България ще чуем някои парчета от предстоящото им да излезе през ноември CD, както и българска музика. На Рийо му е интересно да се запознава с музиката на страната, в която концертира. Турнетата му имат ритъм. Пътуванията продължават седмица-две, след това целият оркестър се завръща, за да могат музикантите да отделят време на семействата си. И заминават отново. 2018 г. е започнала за тях с концерти в Германия и Холандия, предстоят Мексико и Израел, през май – Северна и Източна Европа, на 16 и 17 юни – България. През юли традиционно ще изнесат концерти на открито на площада в центъра на Маастрихт. До момента са правили най-много по 10 поредни спектакъла. Тази година ще са 13, защото има огромно търсене на билети от цял свят, споделя Мари, има желаещи да дойдат дори от остров Фиджи.

Наричат Андре Рийо „краля на романса“ или „краля на валса“. Той е един от най-популярните музиканти в света. Според сп. Billboard посещаемостта на концертите му се равнява на тази на групи като Coldplay и AC/DC. Андре е продал 40 милиона албуми и DVD-та, оглавявал е 30 пъти световни музикални класации. Носител е на 480 платинени плочи за продажби, има три награди Brit за албум на годината с класическа музика и милиарди гледания по Youtube. Заедно с оркестъра си Рийо възражда популярността на валса. По време на пищните му спектакли неговите музиканти свирят облечени в бални рокли и фракове. Шоуто му представя изобилен микс от романтични, празнични и емоционални мелодии, откъси от опери, мюзикъли, филмова музика. Андре свири на цигулка Страдивариус от 1732. Едно от хитовите му изпълнения, популярни по цял свят, е валсът, композиран от холивудския актьор Антъни Хопкинс.

С Мари сме се разходили из замъка, из градината, разгледали сме къщата за пеперуди, пълна с тропически растения, големи риби и интересни птици, когато пристига Рийо. Срещата ни е в една от залите. На стената са закачени два портрета – на диригента и на жена му Марджъри, с която са женени от 40 години. Рисувани са от по-големия им син Марк. По-малкият Пиер е вицепрезидент на компанията André Rieu Productions.

Андре Рийо е облечен с червено карирано сако, светлосиня риза на ситно каре и дънки. Усмихнат е, с леко присъствие, търси поводи да обърне разговора на смях и в същото време е делови, умен, ценящ времето си бизнесмен. Представя се като бунтар, но много повече прилича на човек, избрал да играе роля, която му върши добра работа. Блестящ професионалист не само на сцената, но и в отношението си с медиите. В началото на разговора неволно разлива капучиното си върху бродираната покривка на масата помежду ни. Ядосва се. Скача, изчезва някъде, връща се с кърпа и почиства. После сяда и ме поглежда усмихнато.

Сигурно много хора се питат как се срещнахте с Антъни Хопкинс и как научихте за валса, който е написал на 18-годишна възраст?

Работехме в студиото ми и изведнъж жена ми или друг съобщи: „Някой те търси по телефона от Ню Йорк.“ Попитах: „Кой?“ – „Антъни Хопкинс.“ – „Кой?!“ Взех слушалката и чух много приятен глас: „Жена ми ви е гледала по телевизията в Америка. Композирал съм един валс и тя каза – това е човекът, който трябва да го изсвири.“ Отговорих: „Пратете нотите.“ Антъни Хопкинс ги прати. Написаното беше много хубаво. Изсвирихме го, променихме малко, записахме и му пратихме обратно. След това дойде, за да присъства на концертите ни на открито в Маастрихт, а аз включих валса в моя албум, в DVD и в програмата на турнето ми.

Приятели ли сте? Поддържате ли връзка?

Не. Той е човек, който много пази личното си пространство. Сменя телефонния си номер всяка седмица.

И английската кралица ли ви се обади по телефона, за да напишете валс за 90-ия й юбилей (The Windsor Waltz)?

Ха-ха-ха-ха! Не. Като се зашумя, че ще има юбилей, си помислих – да композирам валс за кралица, защо не. И й го изпратих. А тя веднага ми се обади. Ха-ха-ха! Шегувам се. Не знам дори дали го е получила, но дойде зад кулисите на един наш концерт в Блекпул. Тогава ни даваха и по телевизията и каза (преправя си гласа): „Много хубави мелодии свирите.“

Което ми напомня, че в интервю споделяте – правенето на музика е по-добро от секса.

По-точно – че начинът, по който аз правя музика с моя оркестър, е по-добър от секса. Защото ние винаги се гледаме в очите. Достатъчно е да погледна музикантите си и те вече знаят какво искам. Познаваме се от толкова години, помежду ни има синхрон, което е много хубаво чувство, фантастично е – това исках да кажа. Аз дирижирам и виждам усмивките по лицата на всички, защото наистина се чувстват така след всички тези години заедно.

Първата цигулка във вашия оркестър е българка. Как я избрахте?

Креми Минева дойде на прослушване, свири, харесах я и тя все още е част от екипа ми, от 25-30 години.

Как избирате музикантите в оркестъра си?

Интуитивно, със сърцето си. Когато ги видя и чуя, просто си оставям възможността да почувствам дали са окей или не. Случвало се е някой да свири фантастично, но да не ми въздейства. Целият ми живот е базиран на интуицията ми. И заради нея бях на два пъти на ръба на банкрута. Защото не мисля, а действам. Но това има и преимущества.

Да позная ли – единият път е бил, когато сте решили да купите този замък. Скъп ли беше?

Разбира се. Не си купувай замък. Много е романтично, но е скъпо не само да го купиш, после е нужно да го ремонтираш. Изисква поддръжка. Да не говорим колко пари отиват за покрива. Не, не той ме доведе до разоряване. По-скоро желанието ми да направя спектаклите ни много пищни. А на мен никой не ми помага финансово. Каквото изкараме от концерти с музикантите, от албуми, това е. Иначе замъка си го бях харесал от малък, макар че беше доста запуснат и мрачен. Тук идвах на уроци по пиано при една много неприятна учителка. Беше кучка. (Рийо се усмихва, очевидно не му е интересно да бъде само романтик.) Мразех я и още мразя да свиря на пиано, заради нея. Като малък бях почитател на комикси. Имаше едни за Тим и Струпи. – Показва ми на телефона си списания с комикси в гугъл. – И там имаше един професор, който си купи замък. Тогава и аз си помислих, че искам замък. Години по-късно се разхождахме с жена ми по улицата ей там. Точно бяхме направили пробив тук в Холандия и й казах: „А! Замък! Това е хубава идея – да си го купим.“ А тя отговори: „Да, но ще трябва да продадеш още албуми.“ Направихме го. Успяхме да си го купим и да го реновираме. Част от него принадлежеше на френски дизайнер, другата – на един професор, третата… както и да е. Сега вече изглежда хубаво. Романтично е, но изисква непрекъсната работа.

А тази къща за пеперуди в двора как ви хрумна? В нея не видях впрочем пеперуди.

Има през лятото. През зимата е просто градина, в която е зелено, топло, спокойно. Ходя да си почивам в нея. Беше ми мечта. Някои искат ферари, а аз – къща за пеперуди. Романтично е да си там. Има птици, риби, растения. Хубаво е. Другото, което обичам да правя и с което си почивам, е да строя. Кариерата ми в музиката може би е била предопределена, защото баща ми е диригент на симфоничния оркестър на Маастрихт. Аз започнах да свиря на цигулка на пет години. Свирил съм и на други инструменти, братята и сестрите ми (общо пет) – също. Ако не се занимавах с музика, щях да стана архитект. Мога да построя цяла къща без електрификацията. Като малък срязах една жица и здраво ме разтресе ток. Оттогава с него сме на вие.

Бяхте ли близки с баща ви?

Не. Нито с майка ми. В моето семейство нямаше много любов. Не бих казал, че приличам по нещо на родителите си. Може би съм от други родители. Шегувам се. Атмосферата у нас беше много сурова и строга. Баща ми беше дистанциран и сърдит. Вкъщи се слушаше само класическа музика. Отраснах с музиката на Моцарт, Малер, Бах, Барток. Не бях чувал за Бийтълс и Стоунс, докато не срещнах жена ми Марджъри. Нейните родители имаха по-разнообразен вкус за музика. И тя отвори за мен цял нов свят.

Истина ли е, че сте се запознали, когато тя е била на 13, а вие – на 11 години?

Да, тя беше в класа на сестра ми. Сестра ми учеше в момичешко училище и направи вкъщи един купон, на който дойдоха много момичета, но аз видях само едно с всичките тези къдрици. Беше Марджъри. А тя ми е казвала, че също е забелязала само мен. Бяхме много малки, но си беше влюбване от пръв поглед.

Какво харесахте в нея?

Не мога да го обясня. Когато я видях на 11 години, си помислих, че е много специална и че ще се оженя за нея. Абсолютно различна от другите. И продължавам да съм влюбен в нея, в лицето й, очите й, къдриците й. Тя е много красива, много добра, много мъдра.

Какво направихте, за да я съблазните?

Нищо. Всъщност тя положи усилия. Дойде да ме види, докато учех в Музикалната академия в Брюксел, и нещата се подредиха. Нямаше намерение да остава, но и на двамата ни стана ясно, че сме създадени един за друг. Сгодихме се, мисля, за час и половина. И така тя ми падна в ръцете. Скоро след това се оженихме.

Имали сте идея да правите пицария.

Да. И моите, и нейните родители бяха много сурови. У нас беше много потискащо. В един момент, когато бях на 20, исках да се махна от музиката. Идваше ми да си хвърля цигулката в тоалетната в знак на протест срещу тежкия и сериозен начин, по който баща ми налагаше класическата музика вкъщи. Така че сложих обици, двамата с Марджъри се обличахме като хипита. Това продължи три седмици. И двамата имахме нужда от свобода и да бъдем себе си. Марджъри учеше филология и се чудеше и тя накъде да поеме. Решихме да направим пицария. Дори напечатахме менюта, оглеждахме за място. Имах идея да свиря на цигулка между клиентите. Най-скъпата пица щеше да бъде „Паганини“ и ако някой я поръча, щях да свиря при сервирането й. Марджъри, която е много мъдра, каза – може би в такъв случай е добре да запазиш свиренето на цигулка като професия. При нас е така – тя казва, аз правя. По-късно направих първия си оркестър от пет души и свирехме навсякъде, по сватби, партита, събития.

Как ли го е приел баща ви?

Беше сърдит, но аз исках да пусна свеж въздух в класическата музика. Исках да я направя достъпна. За мен музиката е такава радост, смисълът й е да прави хората щастливи. Моцарт не е композирал за елитарна публика, а за всички. И аз искам да свиря, за да докосвам сърцата на публиката си, а не да демонстрирам колко сме добри. Разбира се, че сме добри, но това не е на първо място. Затова обикаляме света. Сега имам най-големия оркестър, съставен от хора от 13 националности. И хубавото е, че музиката ни звучи като едно.

Как постигате хармония между всички тези музиканти?

Много се гордея, че хората идват да работят с мен, и след известно време казват – ха! Всички говорят за мир и за Европа, за света, но трябва да дойдат в твоя оркестър, на твоите репетиции, за да видят как може да се получи и мирът, и обединена Европа, и обединеният свят. И това ме прави много горд. Музикантите, които работят за мен, са ентусиазирани и влагат сърцата и душите си в музиката всяка вечер, докато свирят. Аз вярвам, че музиката сама по себе си лекува и всичко е свързано с мощта на мозъка. Мисля, че ако човек е щастлив, не се разболява. Мисля, че здравето на всеки е в главата му. Ако си удовлетворен от работата си, няма да се разболяваш. И тайната е в това да работиш много и да си дисциплиниран. Когато свириш на цигулка, формулата „секс, наркотици и рокендрол“ не върви. Трябва да си с ума си и всяка вечер на сцената да започваш отначало.

Има ли духове в този замък?

Не. Убих ги. Ха-ха-ха! Всичките бяха германци. Шегувам се. Може духът на Д’Артанян да се рее. Има свидетелства, че е останал да спи тук с братовчед си. Гостувал е на тогавашния собственик – френски дук, преди битката, в която са го убили. Тук е закусвал и френският крал Луи XIV, дошъл да завладее Маастрихт.

Кога почувствахте, че успехът идва в живота ви?

В първия момент, в който свирих на сцена. Усетих, че хората се заслушват. Помислих си: „А?!“ И си казах: „Давай тогава!“ Ха-ха-ха! Мисля, че този въпрос е важен. Често ме питат какво бих посъветвал другите артисти, за да имат успех. Аз лично, когато стъпих на сцената, усетих сърцата на хората. А има музиканти, които свирят и публиката пред тях дреме. Това не може да се обясни. Или ти се случва, или не.

Концертът за мен е обмен и любов.

Да, точно така. Любов е. Абсолютно съм съгласен.

От друга страна, си мислех, че сте усетили успеха по външни сигнали – по повишеното внимание на околните – спирали са ви по улиците, искали са ви автографи, или по банковата ви сметка, която е започнала да се пълни.

Ха-ха-ха! Я го гледай това момиче!

Как сте имали време за семейство с по 100 концерта на година?

А! За това имам много време. Когато синовете ми бяха малки, всички останали бащи ходеха на работа от девет до пет, а аз бях тук, в офиса, и можех да заведа децата си на училище, да ги взема. Бях единственият баща там, но бях винаги там.

Как бихте описали любовта?

Любовта е сърцето на вселената.

Директно в целта. Не сте човек, който си губи времето.

Така е.