През 2018 г. следва първият им албум Il ballo della vita и напълно разпродадено европейско турне със 70 дати. През 2019 г. и 2020 г. живеят в Лондон и записват. През 2021 излиза вторият им албум Teatro d’ira: Vol. I. Преди Евровизия са продали един милион копия от него в Италия. Турнето им през 2022 се разраства и включва и Америка, и Япония. Гостуват на Елън Дедженерис, подгряват Rolling Stones. The Los Angeles Times ги обявява за „Новата любима рок група на Америка“.

Албумите и песните им имат 48 златни сертификата за продажби, 241 платинени и 18 диамантени. През 2022 г. песните им са стриймвани 6.5 милиарда пъти. Сред наградите им са: „Най-добра рок песен“ от Billboard и „Най-добро алтернативно видео“ на MTV VMA. Имат номинации за Брит, NMA, Kerrang, четири номинации от American Music Awards за „Нов артист“, „Любим рок изпълнител“, „Любима рок песен“ и „Любима поп група“.

Повод за ексклузивното ни интервю с тях беше албумът им и номинациите им и за Грами за „Най-добър нов изпълнител“ и за „Най-добър компилационен саундтрак“ (саундтракът към филма „Елвис“, който включва песента  „If I Can Dream“ на Måneskin).

Здравейте, Måneskin. Поздравления за номинациите ви за Грами! Турнето ви в Щатите за 2023 е напълно разпродадено, както и почти всички дати в Европа. В последните две години оглавихте световните класации. Какво са вас известността и славата? Как се промени животът ви?

Виктория: Винаги сме искали да се издържаме с това, което правим и което обичаме, да споделяме музиката ни с възможно най-много хора.

Итън: Славата и успехът са просто съвпадение. Те станаха част от живота ни, от нашето пътуване заедно. Не се фокусираме върху тях. Важното е, че сме приятели. За мен все още е странно и ме изненадва, че толкова много хора, които не познаваш, познават теб самия.

Томас: От друга страна, сега имаме много по-малко време. Във всеки момент трябва да правим нещо определено. И то трябва да се случи точно тогава. Това пък ме научи да се наслаждавам на моментите.

Виктория: Да. Човек започва да оценява повече неща. Хубава е и възможността да пътуваме по целия свят и да се срещаме с фантастични хора, с наши любими артисти. Това отвори нов свят за нас, пълен с възможности.

Видях ваша снимка с Мик Джагър!

Виктория: Да, подгрявахме Ролинг Стоунс в Лас Вегас. И се срещнахме с него и Кийт Ричардс. Те са ни идоли. Израснали сме, свирейки песните им. Беше невероятно да можем да говорим с тях! Толкова вълнуващо! Кийт каза: „Не знам кои сте, но разбрах, че свирите рок. И продължавайте напред все така!“ А Мик ни посъветва да не се съобразяваме с никого.

Дамиано: През последните две години ни се случиха фантастични неща. Свирихме и с Иги Поп. Срещнахме почти половината от детските ни идоли – Red Hot Chilly Peppers, Guns and Roses, Mettalica, толкова много от тези големи, големи групи, на които наистина се възхищаваме. Имаме и номинации за ГРАМИ.

Как ще отпразнувате наградата, когато я получите?

В: О, не казвай това! Надяваме се да я получим, но в Италия се смята за лош късмет да говориш за нещо, преди да се е случило.

Значи спираме. Обложката на албума ви е интересна. Чия беше идеята?

В този албум искахме да разкажем всичко, което ни се случи през последните години – шансовете, които имахме, динамиката, всичко, което ни се случва и ни погълна. На обложката искахме да има снимка на нас четиримата, легнали на земята и една жена, която скача върху нас. Тя може да бъде приемана като нещо интересно, което харесваме, но и като нещо опасно, защото може да ни падне на главите. И всеки от нас има различни реакции, което показва как ние минаваме през стреса и през тази година. Понякога щастливи, понякога с интерес, понякога уплашени. Но в Rush! се опитваме и да прегърнем различията помежду ни и да отпразнуваме четирите индивидуалности на всеки от нас четиримата.

Доколко магията в музиката ви се дължи на това, че сте италианци?

Д: Мисля, че фактът, че сме италианци личи по-скоро в стила ни на обличане, общуването ни с хората и помежду ни. И четиримата сме много свързани със страната, в която сме родени и в която сме отрасли. И може би това харесва на хората. Макар че, докато пеехме по улиците в Рим, често ми викаха да не се разхождам с палто от леопардова кожа, защото не съм Мик Джагър. Но кой може да каже нещо подобно! Аз просто следвам себе си.

Вярно ли е, че вие сами решавате как да се обличате? Колко дрехи има в гардероба ви?

В: Моят е на път да експлодира.

Д: Но когато говорим с пресата, даваме интервюта или сме на сцена, не сме с наши дрехи.

Как изглежда един ваш ден.

Д: Започва с кафе и цигара – пам, пам! Да задвижиш машината. Все още търсим еспресо навсякъде, където пътуваме. (Смее се.) С много лоши резултати.

И: Аз сутрин навлизам по-бавно в деня. Имам нужда да приведа всичко в ред, да почистя, да си оправя леглото. Така мозъкът ми заработва. В първите няколко часа не говоря. И е много полезно да започнеш деня, мислейки, без да говориш или да казваш нещо. Много помага.

Д: Абе цигара и кафе е достатъчно.

В: А водка?!!! (Виктория и Дамиано се споглеждат.)
Д: А после – зависи какво правим. Ако сме в кампания за албум например като сега, ставаме рано, правят ни грим и след това промотираме цял ден. Ходим от офис на офис, от телевизия на телевизия. Когато имаме концерт, е по-спокойно. Сутринта ни е свободна, следобедът просто сме на мястото на шоуто, преобличаме се и излизаме на сцена.

Какво правите през свободното ви време?

Д: Нищо. Пазаруваме, ядем.

В: Ядем и купонясваме.

Или играете шах с Итън?

Д: Не играем шах с него. Той е твърде добър.

И: Почти… Наближавам това да съм добър.

Голяма част от новия ви албум Rush! сте записали на път – в Ел Ей и Япония. Как се отрази това на музиката ви?

В: Да, и в италианската провинция, и в Бразилия по време на турнето. Албумът е повлиян много от пътуването ни. Всяко място е оставило специална следа у нас – срещите с различни местни артисти, говорещи различни езици, работата в различни студиа. Това ни вдъхнови за процеса на писане и записване.

Т: Възможността да работим с Том Морело (от Rage Against the Machine в парчето „Gossip“) също беше много вълнуваща. Имах възможността просто да импровизирам с него и да науча много готини неща. И за мен беше вдъхновяващо.

Д: В този албум хората ще ни усетят поотделно. А тепърва предстои да се променяме много и много пъти. Или поне се надявам да бъде така.

Какво ви вдъхновява? Какво ви провокира например да напишете моята любима ваша песен The Loneliest?

Д: Написах я в последните дни на престоя ни в САЩ. Деляха ни часове, часове полет от приятелите и семейството ми. И те, и приятелката ми вече много ми липсваха. Липсваше ми част от мен, за да бъда напълно щастлив и исках да напиша за това.

Дамиано, ти имаше рожден ден наскоро (8 януари) и си роден на една дата с Дейвид Боуи и Елвис Пресли. Чувстваш ли се създаден, за да бъдеш звезда?

Д (Поглежда хитро.): Да, естествено! Но не знам кога го разбрах. Не ми хрумна изведнъж. Дадох си сметка постепенно.

В: Той е много скромен.

Д: Да, аз съм един скромен артист.

За какво си мечтаехте, когато започвахте да се занимавате с музика?

Д: За големи концерти на живо.

В: Струваше ни се невероятно да свирим пред 50 човека.

Т: Това, което виждате сега, е плод на процес. Не сме мечтали нещо специално. Просто ни се искаше да свирим наживо. И въобще да станем музиканти.

Д: Да ни се случва нещо по-голямо.

В: Мисля, че ако като деца бяхме видели какво правим сега, щяхме да онемеем и сигурно нямаше да повярваме. Невероятно е, защото това беше наша мечта. Дамяно щеше да е разочарован, ако си види главата така обръсната, но със сигурност щяхме да бъдем точно толкова щастливи и благодарни, колкото сме сега.

Колко пари печелехте, когато свирехте на улицата?

Д: По 100 евро.

В: Неее, около 50 се събираха на ден, при голям късмет.

Т: Помня един човек, който ни даде 10 евро накуп и не можахме да повярваме.

За какво се карате помежду ви?

Д: За всичко. Хахаха. Нее. Караме се за неща, свързани с работата и създаването на песни, с графици.

В: Най-много се разгорещяваме за музика. Имаме различни идеи и различни вкусове и четиримата, а трябва да направим нещо, което много да се хареса и това е важно за нас. Но се караме по нормален и здравословен начин, както членовете на едно семейство.

А какво ви прави близки и приятели?

В: Всичко – страстта ни към музиката, мечтите, удовлетворението от това, което сме постигнали и изградили заедно, това, че се подкрепяме. Отраснали сме заедно и половината от живота ни е минал заедно. Между нас има връзки, които не могат да бъдат описани.

Т: Ние сме повече от приятели. Правим изкуство заедно, споделяме много хубави и важни моменти и за кариерата ни, и за живота ни.

В: Имаме късмет да сме заедно и да работим работата, която ни е страст. Купонът не свършва. През миналите две години сме сбъднали някои от най-смелите си мечти – не само срещите с големите музикални звезди, на които се възхищаваме, но и участието във фантастични фестивали. И сме толкова щастливи, но не се фиксираме в случващото. Приемаме това, което ни се случва, като приключение всеки ден и се опитваме да направим максимума във всеки момент. Стресиращо е и е много работа, но винаги е забавно и това прави всичко да си заслужава и да има смисъл. И се запазваме, за да сме креативни и да следваме накъде ни водят живота и сцената. За всичко сме готови.

Срещнали сте се с публиката в толкова много страни. Коя от тези срещи беше най-вълнуваща за вас?

Д: Всеки път, в който свирим наживо, е специален, защото сме на различни сцена пред хиляди различни хора, но ако трябва да изберем концерт през последната година, няма как да е само един. И все пак беше много интересно, когато отидохме в Япония. Не знаехме какво да очакваме. Тя е много различна културно от нашата собствена страна. Предупреждаваха ни, че там хората по време на концерт са доста тихи и спазват някакви правила, но когато излязохме на сцена и започнахме да свирим, се оказахме в точно обратната ситуация и пред най-дивата тълпа, която сме виждали. Този контраст направи преживяването много специално и незабравимо.

В: Публиката е един от най-важните елементи, за да се случи шоуто в нашите концерти. Тя много ни влияе. Истинското ни шоу става, когато получим енергия от нея.

каре

А какво щяхте да правите, ако не свирехте музика?

Д: Да продуцираме музика, да пишем музика.

В: Да сме бездомни и самотни.

И: Бездомни ли каза? Защо?

Д: По-скоро безработни.

каре

А как си се представяте след пет години?

В: Ще сме  малко по-стари…

Д: На трийсет и нещо.

И: Малко по-мъдри.

В: Все още яки, горещи и секси. И ще продължаваме да свирим.

И: Винаги!

Д: Разбира се. Това единствено има смисъл.

В: И по-зрели.

Д: Не мисля.